hooligans_88
Hooligans.bg
толкова много хора, все едно не е мач от българското първенство.
АЙ КАНАРИ
И на пред БОТЕВ ВИНГАИ СЪС ТЕБ
"Грандовете" да гледат и да попиват .
и ние си пълниме секторите на гостуванията
Blue&Terror и вие си пълните секторите обаче събирате хора от цяла България.
Браво, момчета!
Крив, ако не бяха "грандовете" да си имате песни и да гледате как стават някои неща, нямаше да сте на това ниво, страхотни сте като агитка и вие, и циганите, обаче не се надувайте, щото ЦСКА и Левски винаги са по-големи!
ultras_1948 и как го прецени? Пак, че вие измисляте всичко сами, не гледате нищичко от чуждите агитки, поклон, корифеи!
ultras_1948
Развитието на бултрас е повлияно от всякъде другаде, но не и от "грандовете" ! Да не говорим че не малко неща са правени първо в Пловдив и след това изкопирани в София...
ultras_1948 не си прав
ултрас_1948,развието ни като публика е повлияно от гърци,сърби,даже и от аржентинци,но не и от вас . ЦСКА и Левски са по големи в евро турнири,защото ги играят ! В България и на представа си нямат по голямата част от феновете (забележи - казвам по-голяма част,защото съм далеч от мисълта,че нямате верни фенове) ви,какво е вярност и как се обича отбор :) И не се надувам - надуват се комплексарите и тия дето си мислят,че има какво да покажат - ние не мислим,ние го показваме .
Момчета, не знам, аз казвам лично мнение, отделно е, че фактите говорят. Истината е една, казах вече, пловдивските агитки сте страхотни и наистина е най-яко да си отидеш в Пловдив на гостуване, но не подценявайте "грандовете", защото те са началото на всичко у нас, никой не може да си прави пишки с нас и с говедата и това е доказвано нееднократно мисля, иначе ви уважавам разбира, дори и локото, колкото и да са ми смешни.
ultras_1948 Защо си мислиш че всичко в българския футбол идва от сините милиционери и розовите петолъчки?
След 1989 привържениците на Ботев Пловдив постепенно минават под влиянието на италианското движение ULTRA. Периодът 1989-1996 е най-варварският в историята, а може би и най-приключенския и забавен – пълен с редуващи се знаменити и трагични моменти. Боевете с другите агитки са оставени на втори план и връх взима повсеместната анархия, безпричинното трошене на влакове, гари и заведения. Оттогава датира и принципът "агитка само за износ" т.е. спазва се неписано правило да се правят изпълнения само извън пределите на Пловдив. Най-вандалските хроники са от Бургас (есен`89), Пазарджик (пролет`90) и Стара Загора (пролет`90 и `91). Финалът за Купата през 1991 г. във Велико Търново е свързан с нов сблъсък между Ботев Пловдив (около 1000 човека) и Левски София (около 2500), с продължение и в срещите от шампионата през следващите няколко години.
Ширещият се вандализъм около футбола в онези дни се предпоставя от обществено-историческата ситуация в държавата. Разпадането на тоталитарната власт и изчезването на всеобхватния публичен контрол оставя празноти в които лесно и бързо се настанява поведенческия хаос, а обществената безпътица има своето огледално отражение в поведението на футболните агитки. Най-големият погром за 90-те години на ХХ век е в София преди финалния мач за Купата (през Май`95) срещу Локомотив София. Тогава в района на Националния стадион, около езерото Ариана се изсипват близо 2500 жълточерни шалчета и взривяват обстановката с песни и викове. Стотина от тях, след като разбиват нападналите ги левскари, започват ексцесии на Орлов мост. Изпочупени са два автобуса от градския транспорт, пребити са минувачи, жестоко наранени са полицаи. Безредиците продължават близо час. Шестнайсет човека са арестувани и осъдени.
И все пак веселието и чистата страст не напускат жълточерните прояви, гарнирани с много самоирония и сарказъм, “Ако не изпаднем, имаме напълно реални шансове да станем шампиони!”. Посещаемостта често достига пълния капацитет на Колежа, а Трибуна Изток демонстрира постоянно отдаденост и плам, надхвърлящи обикновената футболна емоция. През 1993 г. Ботев Пловдив остава в историята с публиката си на финала за Купата в Благоевград. Над 10000 пътуващи привърженици подкрепят любимия си тим – нещо невиждано дотогава за мащабите на страната!
Ботевистите през 70-те и 80-те години са последователи на англо-саксонския начин за правене на агитка, докато през 90-те се преориентират към латинската традиция и след периода 1998-2004 се оформят като самородна смес по български на двете течения. Подражава се предимно на публиките на Звезда, Арис, Рома, Ливърпул и Атлетико. През есента на 1995 г. в Пловдив за евромача със Севиля (1:1) пристигат 150 испанци от групировката Biris Norte и за първи път на "Колежа" стъпва класическа агитка от ултра движението в Западна Европа. Роля за преоформянето на бултрасите имат и гастролите в София на фенове на Звезда и Панатинайкос в началото на 90-те години, както и тези на Олимпиакос и Лацио в Пловдив.
Деветдесетте са белязани и с появата на самостоятелните банди на Трибуна Изток. Трудно може да се определи кога точно се заражда това, но първата групировка от съвременен тип е IZGREV BOYS, образувана през 1993. Идеята за подобно формирование се лансира още през есента на 1992 год. след евромача срещу Фенербахче (2:2), когато в Пловдив се изсипват 10 000 анадолци. Нуждата от организирана и добре подготвена подкрепа за любимия отбор кара няколко ботевисти-ветерани от квартал Изгрев да се групират около идеята. Групата наброява 30-40 радикални привърженици. Главен идеолог на „изгревите” е Божо, а сред най-дейните му последователи са Милкара, Дидо Тубата, Антон Лудия, Аксиев, Митко Китката и брат му Коко, Ивинци, Лъчо и Вельо. Izgrev Boys първи в България започват да се организират по западноевропейски модел – собствени шалчета и транспаранти на групировката, организираност при пътуванията, предварително плануване на акции и прочие. В евромача с Олимпиакос (пристигат близо 6000 "маляки") през есента на 1993 г. е първото бойно кръщене на бандата – атакувани и потрошени са три автобуса на гръцките фенове.
Хрониките отбелязват много вандалски прояви на ботевисти през 1986 година, когато силно играещият тим на „канарите” е следван навсякъде от големи тълпи свои привърженици. Най-зверско е изстъплението при гастрола в Сливен за мача от турнира за Купата. Пътуващите привърженици вилнеят на стадиона, бият се с местни цигански банди, поломени са витрини на магазини по центъра на града и в крайна сметка 18 пловдивчани изгарят с различни присъди за хулиганство. Сред героите от "сливенския случай" са бъдещите забележителности на бултра сцената Челсито, Антон Тръбата и Божо. През есента на 1987 г. след мач-реванш за Купата на УЕФА с Црвена звезда (2:2), хулигани от агитката опитват да атакуват на няколко пъти двата автобуса с гостуващите белградски навиячи, но ченгетата осуетяват сблъсъка и арестуват дори невинни. Година по-късно също са регистрирани инциденти пак след евромач, с Динамо Минск (0:1) за Купата на УЕФА`88. Двама руски туристи са зверски пребити в парка в Кършияка, зад хотел "Ленинград" (сега "Санкт Петербург"), като и до днес е спорно дали случилото се е заради футболния двубой. Иначе самият мач се запомня с милиционерския произвол срещу привържениците на Ботев. Органите на реда, в страха си от антисъветски възгласи по трибуните, щателно претърсват и зорко контролират влизащите на Голямата къща. Обаче минути преди началния съдийски сигнал, мощна миниумка е взривена на пистата пред Южен сектор и това дава повод на милиционерите принудително да опразнят двата блока под таблото. Конфискувани са знамена и шалчета, изпокъсани са висящите транспаранти от парапетите на 2-ия етаж, бити са невинни хора по правилото „виновен, щом си тук”. Грубата и грозна игра на съветския отбор настройва още по-враждебно публиката и това отново води до разправии между народ и милиция, като всеки надигнал се да освирква или ругае бива веднага извеждан от стадиона.
Символично този мач бележи за агитката края на късния соц – време на наивното подражаване и сляпо имитиране, криене от милицията, рошави прически, стеснени джинси, значки на рок музиканти, рефрени от Exploited и Twisted Sisters, бира без етикет и зелени паспорти, ползвани за тефтерчета. Този период се отличава с яростна вражда с Левски София и другаруване с ЦСКА, докато с градските от Локомотив отношенията са на приливи и отливи, повече на лична основа, отколкото на принципно противопоставяне. Безспорно голямо влияние върху стадионната култура в България през онези години има маниашкото слушане на английските мачове по ББС. Въпреки забраните и радиозаглушаването, съответно лошо качество на приеман сигнал, съботните емисии и репортажи от „капиталистическа” Великобритания внасят новостите в поведението на агитките. От това полудочуване на ББС и полуразбиране на ставащото по света се пръква тогавашния най-популярен припев по мелодията на YNWA и с чудноват текст „Тим велик, тим любим тим незабравим, сега света е Тракия”. Другата популярна песен по трибуните е с мелодията на латиноамериканската Venceremos и с неустановен точно текст в 2-3 варианта.
Разноликото десетилетие на 80-те завършва с едно паметно събитие на 28 ноември 1989, седмици след политическата промяна на българския обществен живот. В Зала 42 на Панаира се провежда Събор на клубните членове и единодушно е решено да бъде възстановена историческата справедливост, след 22-годишно принудително и несправедливо забвение да се върне оригиналното наименование на дружеството – Ботев Пловдив!
Признал съм ви го бултраси, че за В група да ходите толкова много си беше нещо невероятно, но ще видим като дойдете в А група и започнете да падате дали ще сте толкова
Е не нема да са толкова, иначе статията е мнго яка, чел съм я някъдепреди доста време, успех на Ботев и догодина дано са в А група
ultras_1948 [07 Септември 2011 в 16:20]
Момчета, не знам, аз казвам лично мнение, отделно е, че фактите говорят. Истината е една, казах вече, пловдивските агитки сте страхотни и наистина е най-яко да си отидеш в Пловдив на гостуване, но не подценявайте "грандовете", защото те са началото на всичко у нас, никой не може да си прави пишки с нас и с говедата и това е доказвано нееднократно мисля, иначе ви уважавам разбира, дори и локото, колкото и да са ми смешни.
Вие ли сте началото 1948 ? 36години какво са ..